Summit's Fate

Историята до сега

Светът е Асфос. Нашите герои започват приключението си в малкото село Фосротил на остров Фос. Дружината се състои от Девиак, Ериен, Луксиан, Митра и Мур. Приключенците побеждават един освирепял як и разбират, че неестественият бяс се дължал на кървав окултен ритуал. На място намират някакъв извънземен обект използван за магически фокус. Петимата потеглят на юг към Фосги, за да разгадаят мистериозния артефакт.

Във Фосги, героите се срещат с магьосника-жрец Грей Джейд, на когото представят глифа. След дълго обмисляне, героите решават да тръгнат по море с Грей Джейд към остров Да, където да се допитат до дълголетния опит на столичните магьосници. Преди потеглянето Девиак бива хванат и измъчван от нинджата Ножа Кай, който разбира за артефакта и бъдещите планове на героите, след което изчезва.
На кораба героите се срещат с Пипимагричард, червендалесто килтесто джудже с пушка, с което се сприятеляват.

Пътешествието им към Да бива опропастено от пиратски кораб, който изненадващо взима техния на абордаж. След ожесточена битка малобройните защитници са сломени от пиратския екипаж. По това време отслабеният от глифа Грей Джейд излиза на палубата и започва заклинание, което бива остро прекъснато от Кай, който се разкрива. Магическата експлозия окончателно унищожава кораба на героите.

Героите се озовават оковани в тъмния трюм на пиратския кораб, пленени от Ножа Кай. Единствените оцелели от кораба им са Грей Джейд, Пипимагричард и капитана, който е в лошо състояние. Петимата с Пипимагричард, Грей Джейд и капитана евентуално успяват да се измъкнат от пиратския кораб на една лодка и да потеглят за сушата, нарамили магическите артефакти на Грей Джейд, сред които и една щедро орнаментирана кутия. Отношението на Кай допълнително ги обърква, защото той сякаш едновременно им пречи и им помага.

Веднъж стъпила на солидна земя, новата дружина се запътва към най-близкото градче, където се освестя. Разбират, че са в Пясъчната нация, на стотици километри от самите Острови.

Времето минава и героите се подготвят да открият отговорите на мистериите поставени пред тях.
Какво представлява мистериозният глиф? Какво значи появата на мистериозния култ, събиращ магически предмети? Какво е значението на магическите артефакти на Грей Джейд? Какво всъщност иска Кай? Сред политически и божествени интриги, малки битки и открита война и в дните на Великия приключенски събор, сякаш Асфос е тръгнал да се разпада.

View
3 седмици затворени в трюма
пътешествието с пиратския кораб

Buy skull swords flag 01 01

Разказва Луксиян:

Битката на палубата на Червената Херинга наистина беше епична. Никога не съм и предполагал, че ще участвам в нещо подобно. След такова чудо и аз вече ще има с какво да се хваля на внуците си. Така и не разбрах дали оттървахме капитана и боцмана, защото нещо ме прасна здравата по главата и припаднах. Следващото нещо което помня е, че отваряйки очи се озовах окован в някаква клетка заедно с всички от нашата компания, а кльощавите лакти на полу-елфа ме ръгат в главата. Оказа се, че проклетите пирати не само са ни задигнали всички оръжия и лични вещи, ами са ни взели и дрехите, оставяйки ни само по някакви окаяни дрипи. Даже бяха ошушкали и магьосника елф – книгата му с магии беше изчезнала . Единственият пощаден беше джуджето… Явно никой не бе се поблазнил да вземе джуджешкия му килт, чудно защо ли…?

Добре че Митра се оказа толкова добра в отключването на ключалки… Наистина, ако не бях тоооооолкова убеден, че е търговка щях доста да се зачудя отде ги има всички тези неочаквани таланти.

След като добрата ни търговка обезвреди всички ключалки в полезрението си, започнахме да кроим разни планове как: 1)да се освободим; 2)да спасим пленените си приятели (оказа се че капитана, боцмана и Грейджой – великия магьосник също са пленени и са на кораба) и 3. Да си приберем нещата… Като същевременно да не влизаме в схватка с целия екипаж.

Всичките ни стратегии и планове се проваляха един след друг. Не успяхме нито да пленим член на екипажа, нито да убедим някой от пазачите да ни освободи срещу подкуп. На всичкото отгоре се налагаше през цялото време мъчително да поддържаме илюзията, че още сме заключени и оковани, което се оказа бая сериозна задача.

Един член на нашата група обаче липсваше. Още от началото ми направи впечатление, че гномът го няма. Предположих, че е паднал в боя на Червената Херинга, все пак щом дори силен и могъщ паладин (хмхм) като мен беше повален, какво остава за един малък, почти беззащитен гном… Но неее….Гномът се оказа костелив орех. Не само, че не го бяха убили или пленили, ами хитро се беше направил на невидим и се беше шмугнал на вражеския кораб, където беше свършил куп полезни неща, докато ние творяхме наште стратегии за бягство от трюма. (Някой беше ни сменил заключалката през нощта и пак бяхме затворени вътре)

Първо Мур беше наблюдавал Кай достатъчно дълго, че да забележи, че у него са магическите книги на Давеак и Грейджой. После се беше промъкнал в кабината му, където откри още две ковчежета.

Самият Кай си оставаше все така мистериозен и подозрителен. Той беше причината да се озовем в това тежко положение, ето защо никой не можа да си обясни мотивацията му, когато изненадващо се появява в трюма и небрежно ни подхвърля един шперц. „Защо го направи?““Той може би е решил да ни помогне?“ се питахме всички, докато не се оказа, че шперцът всъщност направи магия на ключалката на клетката, която завари стоманата и направи вратата напълно неотваряема. Вече дори талантите на Митра не можеха да са ни от полза.

Добре, че все още имахме настрана един джуджешки самун. Пипииимагричард си направи устата за кратка следобедна закусчица, но ние имахме други планове за хлебчето. Вече ми беше писнало от това бездействие и започнах да удрям със закуската на Пипии по корпуса на кораба (безуспешно) и после по проклетата ключалка (отново безуспешно). Междувременно нашият хитър и храбър гном докладва, че на палубата се вдига страшна врява. Оказа се, че тъкмо са изхвърлили трупа на боцмана – явно на нашите пленени приятели също им бе омръзнало да бездействат и бяха се опитали да нападнат екипажа.

Време беше да се махаме от този кораб… С обединени усилия двамата магьосници от групата най-сетне успяха да отворят вратата на клетката. Но ние всееее още не бяхме готови да си подадем носовете навън. Изпратихме гнома да ни намери оръжията и да ни ги достави, което той направи с помощта на няколко хитри магии. Сети се даже да метне вражеските оръжия в морето.
Разбира се, Мур предвидливо беше проучил къде държат затворени капитана и Грейджой, така че, въоръжени и надъхани, се насочихме право натам. Успяхме (почти) без премеждия да ги освободим и решихме да избягаме с една спасителна лодка.

Каквито сме си практични – не забравихме и провизиите. Пратихме Митра да опоска склада и тя се върна с някои скромни продоволствия за 3-дневното ни пътуване: 4 овнешки бута, 5 големи пити кашкавал, 10 големи самуна, 34 консерви русенско варено, 15 буркана кисели краставички, 8 суджука, 20 филета елена, 17 буркана лютеница, 1 кофа нутела, 2 бидона кисело зеле и козата Пепа… Нали знаете… за прясно млекце.

Започнхме да се прехвърляме заедно с провизиите на спасителната лодка. На Митра и хрумна да поогледа обстановката и веднага откри едно писмо на елфски, което се оказа, че е от Кай. Той ни пожелаваше приятен път и твърдеше, че въпреки всичко играем в един и същ отбор. Отново за малко да му повярвам, когато се появи самият той и така здраво изрита горкият Давеак, който ни пазеше докато натоварвахме лодката, че той излетя като откършено листо през борда. Кай ни хвърли и един вързоп, в който бяха книгите на Давеак и Грейджой. Наистина, този човек се оказа напълно непредвидим.

След 3 дни гребане и здраво похапване най-сетне видяхме земя. Озовахме се в залива на Пясъчния полумесец нейде из Пясъчната нация.

Имахме доста въпроси за уреждане, ето защо се насочихме към най-близкото градче. Естествено, не можех да пропусна да посетя тамошния храм на Фос. Местенцето беше прилично, но жрецът вътре беше малко странен. Какво да се прави, така е в провинцията. Изглежда главният жрец на храма, с който не успях да се срещна, беше още по странна птица. Беше се забъркал в някакви съмнителни религиозни дела, свързани с баланса на силите между главните божества. Исках да поизкопча повече информация, но Митра заяви, че и секунда повече не може да седи с тези грозни дрипи и се запътихме към едно от най-луксозните ателиета в градчето.

Продавачите се засуетиха около Мур и наизвадиха един куп копринени гномси костюми. И аз исках да си купя това-онова, когато случайно погледнах какво прави митра Митра… За моя огромна изненада, нашата ловка търговка с отработено движение натъпкваше под дрипите си костюм след костюм. Не можах да видя добре, но поне 10 висококачествени облекла изчезнаха от закачалките. С Мур се спогледахме и внезапно се сетихме, че имаме спешна работа в… ахъм…хотела и се изнизахме благополучно от магазинчето.

Следващата спирка беше гилдията на приключенците, където се натъкнахме на някакъв доста неприятен тип – Сам Отмъстителния, който твърдеше, че е главният приключенец в района. За щастие, успяхме да получим ценна информация за лицето Кай от него. Оказа се, че откакто съм напуснал пределите на империята се е случило доста. Никога не бих го очаквал, но в крайна сметка се е стигнало до истински въоръжен сблъсък с южните съседи. Имперската ни армия е нападнала и превзела Измир. И още повече – направила го е, явно, заради различни слухове за нововъзникнали еретични култове. Нямам търпение да науча повече по въпроса. Сам Отмъстителния не беше впечатлен от нашата храбра дружина, но джуджето явно успя да го спечели с нещо, защото все пак благоволи да ни зачисли няколко кончета.

Скоро заминаваме за столицата на Пясъчната Нация. Дано там нещата да започнат да се поизясняват.

View
Пътешествие на Червената херинга

Travel by Sea

Ще потегляте от Фосги; Грей Джейд ви чака!

Митра решава бързо да посети ковача и аптекаря, като купува оръжие и медикаменти против морска болест, за Мур – с една колба открадната бонус.

Сега приключенците са напълно готови за пътешествието до остров Дах. На кораба ги посреща Грей Джейд, те се настаняват и потеглят. Късно е и разглеждането остава за следващия ден.

Корабът е транспортен и средно-голям – казва се Червената херинга, управлява я капитан Физлит, който е колоритен гном моряк. Явно пътешествието няма да е толкова безинтересно за героите – те трябва да заработят своя престой на кораба.

Бързо се захващат – корабният доктор има нужда от помощта на паладина, за да се справи с няколко случая на морска болест, палубата трябва да се търка, пък и всичките тези резервни въжета би им дошло добре едно генерално пренареждане. Докато Луксиан се занимава с прилагане на своите лечебни умения, за да стабилизира морски болните моряци, Девиак и Ериен търкат палубата с четки и пренареждат десетките макари с резервни въжета. Двамата даже се справят толкова добре – и механично ефективно,– че опрощават работата на дребния Мур и търговката Митра, които и без това са изнежени от живота в лукс.
Обаче и те не скучаят!

Оказва се, че с кораба пътува и магьосник – различен от Мур – полуръст на име Гродо Наумников. Мур бързо се озовава при него и те започват да разменят магьоснически хитрости за в битка. Пред погледа на нещастните моряци, Гродо изстрелва магии във водата, пък Мур се опитва да ги контрира. В ентусиазма си, гномът даже пробива дупка с размера на човешка глава в парапета на кораба.
Магьосници, па то и гноми – полуръсти… от трън, та на глог! – мислят си нещастните моряци.

Митра вижда, че няма какво да прави и тръгва да се разхожда из кораба с характерната си търговска походка. Една от малкото морячки я забелязва и я предизвиква на дуел, който би имал също много полезни резултати, ако не бе се Митра типично по търговчески развикала и оплакала на капитана Физлит.
Физлит само я погледва неодобрително и праща боцмана Мемба да я съпроводи до лазарета, че имала морска болест, да се погрижел доктора за нея заедно с Луксиан.

И така денят бавно преваля – Мур и полуръста Гродо правят магьоснически дуели, Митра протестира из лазарета за правата си, докато Луксиан я лекува от морска болест, а Девиак и Ериен навиват ли въжета, развиват…
Става време за вечеря и сън и героите се събират в столовата, която действа и като спалня нощем, за да хапнат. Ала докато влизат, чуват врява – някой вика, друг отвръща! Не се бият все още де, но викащият звучи разпалено.

Викащият е едно странно джудже! На гърба си носи някакъв странен метален рог, издължен и гарниран с тъп дървен накрайник. Облечено е само в една пола с метални пришивки – джуджето по-късно поправя, че това е Бронираният килт на Магричардите. Врявата е за бира – Защо няма бира на тоз кораб, беее?! – вика джуджето, пък готвачът се обяснява, че на кораб се пиело само грог, който пък бил ром, и то разводнен и изфирясан с чай. Джуджето изсумтява, премята рижата си брада през другото рамо и продължава да хока: Ама как ше няма бира на тоз кораб, беее?! Вий какви сте измекери, беее?!
Явно джуджето няма лесно да се даде, така че Луксиан отива до него и със съчувствена въздишка се извинява на джуджето – Но трябва да се възползваме от даденостите, все пак! Джуджето най-сетне се примирява и грабва миризливата кана миризлив грог. Лилечернодроби жълтооколоустатници… мърмори той.
Обръща се към героите и се представя.
Е, явно на тоз кораб бира няма да се намери. Добре че има някви свестни хора поне! Благодаря ти, човеко. Аз съм Пиипиимагричардд. – приключенците усещат грохота на планините, силата на реките и на тревите при гръмовното изричане на името Пиипиимагричардд. (Явно джуджето го е тренирало пред лагерния огън.)
След като споделят няколко истории с Пипи – и биват поправени на Пиипиимагричардд,– става време за лягане и героите скоропостижно се прибират по каютите си – една мъжка и една дамска. Мъжката каюта чува несекващ мърмор от съседната каюта, против света, грога и „лилечернодробите капитани на дърва в локви“.

Героите започват със предсънните приготовления – кой учи магии, кой клюкарства със спрелия бард, кой взима вино и посещава женската каюта (кой освен Луксиан, естествено).
След кратко учене, обаче, и кратко запитване по добруването на Митра и кратко информиране на Луксиан, на героите неизбежно им се приспива. Митра усеща, че нещо не е наред, задминава клатещия се и клюмащ Луксиан, вече разливащ вино по пода на каютата, и с последни сили намира котката на Мур – Бързо, кажи на Мур, че става нещо странно! Котката вярна отива обратно в мъжката каюта. Мур съсредоточено учи, като усеща как леко му се доспива; котката го бута, прекъсва ученето му и той заспива веднага, като гномски пън.

* * *

Героите се озовават на друго място. Ходят по някаква улица, но има нещо много необичайно в цялостната атмосфера. Късен следобед е и намаляващата светлина сякаш хвърля откъслечни цветове по размитите фасади. Самият свят сякаш леко се люлее – напред-назад, наляво-надясно.
Застават пред една бегло позната кръчма, поглеждат нагоре към табелата и влизат. Кръчмата се нарича „Трите гилдии“.
На една от масите ги чака старец – по лице, но не по телосложение – с многобройни размити татуировки по лицето, носещ роба подобна на тяхната, но по-пищна. Героите вдигат ръка за поздрав, със сивеещ ръкав и ръкавица, като пришитите сини камъчета приглушено звънтят.
Учителю Питин, извикал си ме.
Да, Грей Джейд… нещо ужасно се случва.
Грей Джейд говори с учителя си, Питин. Открива, че не само той не разбира произхода или предназначението на затихващите магически флуктуации от вътрешността на острова. Това го притеснява, но не може да направи нищо по въпроса в момента.
Питин слага на масата два предмета – една тежко орнаментирана кутия и едно транспортно ковчеже. Събирал е магически предмети от скривалищата на Ордена, за да не ги намерят култистите, колкото и да е малка вероятността това да се случи.
Грей Джейд, малката кутия е един от артефактите на Лем. Сам Той е заповядал да я укрием, преди много векове. Ще трябва да я вземеш със себе си на Дах, защото заклинанията върху артефакта не позволяват телепортация. В голямата кутия са няколко от по-важните артефакти, които прибрах от скривалищата ни. Оставям употребата им на твое усмотрение.
След това, разговорът продължава към по-незначителни неща.
Размитият свят се люшка и потреперва. Грей Джейд се хваща за главата, олюлявайки се. Навсякъде се разпростира неестествено бучене и цветовете започват да избледняват, а обектите – да изчезват заедно със засилването на вибрациите.
Грей Джейд извиква и целият сън се сгромолясва едновременно, запращайки героите обратно на кораба.

View
Напред и само напред

След кратък престой във Фосротил, нашите (повечето млади) герои потеглят заедно за Фосги, по молба на кмета Бедей, за да открият отговорника за клането на якове. След три дни яздене на якове-бързоходи (ако някога ви предложат, учтиво откажете…), странната ни дружинка пристига във втория по големина град на острова, великолепния Фосги. Като всеки друг крайбрежен град, Фосги е известен с търговията си и с мизирмата си на риба.
Изморени от дългия път, нашите герои веднага посещават не един, ами два хана, за да се нахранят и да си починат. Първата гостилница се нарича “Трите гилдии”, а втората – “Златната гъска”. Не научават много за града, освен че кметът е честен човек с добри цели и че айрянът е много популярно питие в града. След като си почиват, нашите герои отиват лично да се запознаят с този кмет, за когото са чували толкова много. Кмет Росомах ги посреща изключително добре, но пък след като му казват защо са в града, той веднага ги изпраща на три задачи (естествено, защото няма кой друг да ги свърши). Те трябва просто да проверят как вървят нещата по доковете, да посетят гилдията на приключенците и гилдията на крадците, да видят дали всичко е наред при храма на Фос и да направят един патрул около града. Въпреки че двуметровата ни клечка все още има въпроси, полуметровия гном юрва цялата група да тръгне, с притеснението, че няма да успеят да си свършат задачите.
Първото място, което посещават нашите герои, са доковете. Всичко изглежда наред, докато изведнъж не се вдига страшна суматоха на един от корабите на по-богатите търговци. Луксиан и Мур веднага се качват на кораба, за да видят какво се случва, докато нашият търговец и учителят остават на дока. Оказва се, че един от работниците си е заклещил ръката в един от механизмите на макарите, докато са местили едно тежко буре с скъпи подправки. Митра и Девиак бързо приготвят една от мрежите, за да плъзнат бурето към дока, Мур зарежда магията си за левитиращ магически диск, а Луксиан се приготвя да среже въжето и да освободи ръката на работника. Всичко е добре планирано, до частта, в която бурето се търкулва по мрежата и се очаква едно двуметрово листо и един нормален човек да го спрат. Някои биха нарекли това божия намеса, докато други просто късмет, но двуметровия полуелф като по чудо поема цялата тежест на бурето и го спира да не се разбие в кея. По този начин, те успяват да спасят и ръката на работника, и скъпата стока. След като получават много похвали и си поемат дъх, нашите герои продължават към другите си задачите.
След доковете, групата ни отива в бедните квартали, за да посети Гилдията на приключенците. Там любезно (Митра по-любезно от останалите) ги посреща мениджърът на клона на гилдията, Смелия Пешо (също познат като Малкия Пешо). Той ни помолва просто да намерим един от приключенците и да му предадем да се прибере в гилдията. Така научаваме за Кай на Ножовете, който е изключително способна нинджа. Групата лесно намира Кай (освен Митра, на която й се привиждат дракони из града) и му предава съобщението. След като приема устното съобщение, той веднага изчезва из тълпата. Въпреки желанието на вече параноичния маг да го последват, групата демократично решава да се върнат в гилда и да продължат по задачите си.
След гилдията на приключенците, групата се насочва към храма на Фос, построен в центъра на града. Паладинът лесно ги вкарва в храма, чрез своите връзки. Единствения проблем, който намират, представлява тълпата просяци, струпала се пред храма, за “благородни дарения.” Те са били изгонени от кварталите си от група разбойници. След грешката някой (магът естествено…) да даде дарение, цялата тълпа се струпва около групата. Мур усеща, че ситуацията вече не може да се контролира, затова пуска магия за мъгла и групата се изплъзва на гладната тълпа (е, не преди всеки да поеме по няколко лакътя и ритника в корема). Митра със своите способности на търговец се пременя и заедно с гнома се представят за богата дама и домашното й животно, с надеждата тази визия да привлече или Гилдията на крадците, или разбойниците. За нещастие на групата, първи се хващат в клопката разбойниците. След кратък, завъртян и яростен уличен бой, не преди магът сам да се халоса няколко пъти, нашата група излиза победител. От сенките се появява човешка фигура, която ни поздравява за успеха. След дългия ден групата решава да се върне в Кметството.
Кметът ги посреща още по-добре и дори организира банкет в името на героите. Там те срещат великия жрец на Лем, който им разкава повече за талисмана, но им го оставя и предлага на цялата ни група да тръгнат с него към столицата на следващият ден. След този разговор и малко размяна на магически ресурси, Девиак се прибира нагоре към стаята си. Изведнъж той бива захвърлен към стената и след жестоки мъчения, той открива че нападателият му е не друг, а Кай на Ножовете. Нинджата провежда кръстосан разпит върху мага и разбира за талисмана, след което изчезва мистериозно и загадъчно, както се появи. Девиак, оставен припаднал на пода в коридора, по-късно бива намерен от приятелите си и захвърлен в леглото си. И така приключва още един вълнуващ и изпълнен с интересни случки ден.

View
Приключенците се срещат
Фосротил

В тихото село Фосротил 6 непознати странника бяха настанени по стечение на съдбата на една маса. Цареше неловка тишина, в която всеки оглеждаше хората наоколо недоверчиво, мислейки си “Къде се забутах сега?”. Единственият доволен от аранжировката беше малкият гном, който гореше от нетърпение да разкаже историята си.
Всички си поръчаха храна и пиене и с пристигането им обстановката се оживи като всеки разказа по нещо за себе си. Високият здравеняк със силно полираната блестяща броня междувременно отиде да приспи малкото човешко бебе, което по някаква причина се беше присламчило към него.
Изведнъж навън се чу суматоха, в един момент търговецът и учителят по бойни изкуства се озоваха до вратата, докато гномът се криеше под масата, а бардът се беше устремил към бара за още една халба ейл. Якът Дорчо вилнееше бясно и нашите герои решиха да го спрат преди да е разрушил селото. След предълга битка за такава малка среща, пътешествениците успяха да го неутрализират без да го убиват, за което благодарният кмет с радост реши да ги възнагради. Малкото парти предпочете да провери дали останалите якове в яковнишата са добре и се запътиха натам преди да съберат наградата си. Кървава гледка се откри пред очите им като пристигнаха – всички якове бяха избити по необичаен начин. След дълго спорене, анализиране и ровене в пръстта, пътешествениците откриха странен глиф сред многото окултни знаци, изрисувани в якушната.
Отборът се срещна с кмета, разказа му шокиращото си откритие, бардът успя да го убеди да им даде по-голяма награда и всички общо получиха 1000 злато и едно магическо оръжие. Златото беше разделено по равно, а магическото оръжие го взе паладинът.
Изморените пътешественици си легнаха тази нощ с притеснено от събитията през деня сърце.

View
Завръзка

Tiring Snow the Weather Brings

Намирате се на остров Фос, в страноприемницата на Фосротил, малко село във вътрешността на острова. Навън бързо се смрачава и тъмните облаци са натежали със сняг.
Фосротилската кръчма, хитроумно наречена “Як с кирка”, е мястото, където миньорите и пастирите се събират, за да отдъхнат малко и да обменят по някоя клюка от дългия ден работа.

Явно странниците са необичайна гледка в този край. Вие сте единствените не на място – и въпреки че не сте заедно, настанени сте на една и съща маса – всички останали са заети от селяните, които от време на време ви мятат любопитни погледи.

Докато седите и се чудите как така стана, че сте в тази затънтена планинска кръчма пред виелица, до масата застава дъщерята на ханджията, руменобуза и със всезнаеща усмивка.

“Та какво ще бъде? Ако не можем да ви нахраним в ‘Як с кирка’, то никой не може!”

“ЯК с КИРКА” ✰
Менюто днес е:
Аламинути: Главно ядене: Десерти: Специалитети:
Репена салата …5cp Крак от стар як …3sp Пай със стафиди …5sp Омар по селски …1gp
Шкембе чорба (от як) …1sp Карначета …2sp Кисело мляко (от як) с мед …2sp
Супа Як …1sp

Какво да се прави, в селото отглеждат якове…
А вие какво правите тук?

View
Приключенски блог!

Това е приключенският блог – мястото, където вашите герои ще слагат своите размишления по приключенстването.

За разлика от Wiki-то, Adventure Log-ът е само за размишления по скорошните развития на приключението. С други думи, ако героят ви има да каже нещо, което не е насочено към приключението, то трябва да е в биографията му. Тук е дневникът.

Идеално всеки герой би вписвал в дневника си след всяко приключение. На практика би се приповтаряла много от информацията. Въпреки това, ще се награждават тези герои, които пишат в Adventure Log-a. Така че е добра идея да пишете независимо! Представете нова гледна точка – не е задължително да е от тази на героя. Бъдете изобретателни, не газете лука и всичко е позволено!

View

I'm sorry, but we no longer support this web browser. Please upgrade your browser or install Chrome or Firefox to enjoy the full functionality of this site.