Summit's Fate

Пътешествие на Червената херинга

Travel by Sea

Ще потегляте от Фосги; Грей Джейд ви чака!

Митра решава бързо да посети ковача и аптекаря, като купува оръжие и медикаменти против морска болест, за Мур – с една колба открадната бонус.

Сега приключенците са напълно готови за пътешествието до остров Дах. На кораба ги посреща Грей Джейд, те се настаняват и потеглят. Късно е и разглеждането остава за следващия ден.

Корабът е транспортен и средно-голям – казва се Червената херинга, управлява я капитан Физлит, който е колоритен гном моряк. Явно пътешествието няма да е толкова безинтересно за героите – те трябва да заработят своя престой на кораба.

Бързо се захващат – корабният доктор има нужда от помощта на паладина, за да се справи с няколко случая на морска болест, палубата трябва да се търка, пък и всичките тези резервни въжета би им дошло добре едно генерално пренареждане. Докато Луксиан се занимава с прилагане на своите лечебни умения, за да стабилизира морски болните моряци, Девиак и Ериен търкат палубата с четки и пренареждат десетките макари с резервни въжета. Двамата даже се справят толкова добре – и механично ефективно,– че опрощават работата на дребния Мур и търговката Митра, които и без това са изнежени от живота в лукс.
Обаче и те не скучаят!

Оказва се, че с кораба пътува и магьосник – различен от Мур – полуръст на име Гродо Наумников. Мур бързо се озовава при него и те започват да разменят магьоснически хитрости за в битка. Пред погледа на нещастните моряци, Гродо изстрелва магии във водата, пък Мур се опитва да ги контрира. В ентусиазма си, гномът даже пробива дупка с размера на човешка глава в парапета на кораба.
Магьосници, па то и гноми – полуръсти… от трън, та на глог! – мислят си нещастните моряци.

Митра вижда, че няма какво да прави и тръгва да се разхожда из кораба с характерната си търговска походка. Една от малкото морячки я забелязва и я предизвиква на дуел, който би имал също много полезни резултати, ако не бе се Митра типично по търговчески развикала и оплакала на капитана Физлит.
Физлит само я погледва неодобрително и праща боцмана Мемба да я съпроводи до лазарета, че имала морска болест, да се погрижел доктора за нея заедно с Луксиан.

И така денят бавно преваля – Мур и полуръста Гродо правят магьоснически дуели, Митра протестира из лазарета за правата си, докато Луксиан я лекува от морска болест, а Девиак и Ериен навиват ли въжета, развиват…
Става време за вечеря и сън и героите се събират в столовата, която действа и като спалня нощем, за да хапнат. Ала докато влизат, чуват врява – някой вика, друг отвръща! Не се бият все още де, но викащият звучи разпалено.

Викащият е едно странно джудже! На гърба си носи някакъв странен метален рог, издължен и гарниран с тъп дървен накрайник. Облечено е само в една пола с метални пришивки – джуджето по-късно поправя, че това е Бронираният килт на Магричардите. Врявата е за бира – Защо няма бира на тоз кораб, беее?! – вика джуджето, пък готвачът се обяснява, че на кораб се пиело само грог, който пък бил ром, и то разводнен и изфирясан с чай. Джуджето изсумтява, премята рижата си брада през другото рамо и продължава да хока: Ама как ше няма бира на тоз кораб, беее?! Вий какви сте измекери, беее?!
Явно джуджето няма лесно да се даде, така че Луксиан отива до него и със съчувствена въздишка се извинява на джуджето – Но трябва да се възползваме от даденостите, все пак! Джуджето най-сетне се примирява и грабва миризливата кана миризлив грог. Лилечернодроби жълтооколоустатници… мърмори той.
Обръща се към героите и се представя.
Е, явно на тоз кораб бира няма да се намери. Добре че има някви свестни хора поне! Благодаря ти, човеко. Аз съм Пиипиимагричардд. – приключенците усещат грохота на планините, силата на реките и на тревите при гръмовното изричане на името Пиипиимагричардд. (Явно джуджето го е тренирало пред лагерния огън.)
След като споделят няколко истории с Пипи – и биват поправени на Пиипиимагричардд,– става време за лягане и героите скоропостижно се прибират по каютите си – една мъжка и една дамска. Мъжката каюта чува несекващ мърмор от съседната каюта, против света, грога и „лилечернодробите капитани на дърва в локви“.

Героите започват със предсънните приготовления – кой учи магии, кой клюкарства със спрелия бард, кой взима вино и посещава женската каюта (кой освен Луксиан, естествено).
След кратко учене, обаче, и кратко запитване по добруването на Митра и кратко информиране на Луксиан, на героите неизбежно им се приспива. Митра усеща, че нещо не е наред, задминава клатещия се и клюмащ Луксиан, вече разливащ вино по пода на каютата, и с последни сили намира котката на Мур – Бързо, кажи на Мур, че става нещо странно! Котката вярна отива обратно в мъжката каюта. Мур съсредоточено учи, като усеща как леко му се доспива; котката го бута, прекъсва ученето му и той заспива веднага, като гномски пън.

* * *

Героите се озовават на друго място. Ходят по някаква улица, но има нещо много необичайно в цялостната атмосфера. Късен следобед е и намаляващата светлина сякаш хвърля откъслечни цветове по размитите фасади. Самият свят сякаш леко се люлее – напред-назад, наляво-надясно.
Застават пред една бегло позната кръчма, поглеждат нагоре към табелата и влизат. Кръчмата се нарича „Трите гилдии“.
На една от масите ги чака старец – по лице, но не по телосложение – с многобройни размити татуировки по лицето, носещ роба подобна на тяхната, но по-пищна. Героите вдигат ръка за поздрав, със сивеещ ръкав и ръкавица, като пришитите сини камъчета приглушено звънтят.
Учителю Питин, извикал си ме.
Да, Грей Джейд… нещо ужасно се случва.
Грей Джейд говори с учителя си, Питин. Открива, че не само той не разбира произхода или предназначението на затихващите магически флуктуации от вътрешността на острова. Това го притеснява, но не може да направи нищо по въпроса в момента.
Питин слага на масата два предмета – една тежко орнаментирана кутия и едно транспортно ковчеже. Събирал е магически предмети от скривалищата на Ордена, за да не ги намерят култистите, колкото и да е малка вероятността това да се случи.
Грей Джейд, малката кутия е един от артефактите на Лем. Сам Той е заповядал да я укрием, преди много векове. Ще трябва да я вземеш със себе си на Дах, защото заклинанията върху артефакта не позволяват телепортация. В голямата кутия са няколко от по-важните артефакти, които прибрах от скривалищата ни. Оставям употребата им на твое усмотрение.
След това, разговорът продължава към по-незначителни неща.
Размитият свят се люшка и потреперва. Грей Джейд се хваща за главата, олюлявайки се. Навсякъде се разпростира неестествено бучене и цветовете започват да избледняват, а обектите – да изчезват заедно със засилването на вибрациите.
Грей Джейд извиква и целият сън се сгромолясва едновременно, запращайки героите обратно на кораба.

Comments

yasvisu yasvisu

I'm sorry, but we no longer support this web browser. Please upgrade your browser or install Chrome or Firefox to enjoy the full functionality of this site.