Summit's Fate

3 седмици затворени в трюма

пътешествието с пиратския кораб

Buy skull swords flag 01 01

Разказва Луксиян:

Битката на палубата на Червената Херинга наистина беше епична. Никога не съм и предполагал, че ще участвам в нещо подобно. След такова чудо и аз вече ще има с какво да се хваля на внуците си. Така и не разбрах дали оттървахме капитана и боцмана, защото нещо ме прасна здравата по главата и припаднах. Следващото нещо което помня е, че отваряйки очи се озовах окован в някаква клетка заедно с всички от нашата компания, а кльощавите лакти на полу-елфа ме ръгат в главата. Оказа се, че проклетите пирати не само са ни задигнали всички оръжия и лични вещи, ами са ни взели и дрехите, оставяйки ни само по някакви окаяни дрипи. Даже бяха ошушкали и магьосника елф – книгата му с магии беше изчезнала . Единственият пощаден беше джуджето… Явно никой не бе се поблазнил да вземе джуджешкия му килт, чудно защо ли…?

Добре че Митра се оказа толкова добра в отключването на ключалки… Наистина, ако не бях тоооооолкова убеден, че е търговка щях доста да се зачудя отде ги има всички тези неочаквани таланти.

След като добрата ни търговка обезвреди всички ключалки в полезрението си, започнахме да кроим разни планове как: 1)да се освободим; 2)да спасим пленените си приятели (оказа се че капитана, боцмана и Грейджой – великия магьосник също са пленени и са на кораба) и 3. Да си приберем нещата… Като същевременно да не влизаме в схватка с целия екипаж.

Всичките ни стратегии и планове се проваляха един след друг. Не успяхме нито да пленим член на екипажа, нито да убедим някой от пазачите да ни освободи срещу подкуп. На всичкото отгоре се налагаше през цялото време мъчително да поддържаме илюзията, че още сме заключени и оковани, което се оказа бая сериозна задача.

Един член на нашата група обаче липсваше. Още от началото ми направи впечатление, че гномът го няма. Предположих, че е паднал в боя на Червената Херинга, все пак щом дори силен и могъщ паладин (хмхм) като мен беше повален, какво остава за един малък, почти беззащитен гном… Но неее….Гномът се оказа костелив орех. Не само, че не го бяха убили или пленили, ами хитро се беше направил на невидим и се беше шмугнал на вражеския кораб, където беше свършил куп полезни неща, докато ние творяхме наште стратегии за бягство от трюма. (Някой беше ни сменил заключалката през нощта и пак бяхме затворени вътре)

Първо Мур беше наблюдавал Кай достатъчно дълго, че да забележи, че у него са магическите книги на Давеак и Грейджой. После се беше промъкнал в кабината му, където откри още две ковчежета.

Самият Кай си оставаше все така мистериозен и подозрителен. Той беше причината да се озовем в това тежко положение, ето защо никой не можа да си обясни мотивацията му, когато изненадващо се появява в трюма и небрежно ни подхвърля един шперц. „Защо го направи?““Той може би е решил да ни помогне?“ се питахме всички, докато не се оказа, че шперцът всъщност направи магия на ключалката на клетката, която завари стоманата и направи вратата напълно неотваряема. Вече дори талантите на Митра не можеха да са ни от полза.

Добре, че все още имахме настрана един джуджешки самун. Пипииимагричард си направи устата за кратка следобедна закусчица, но ние имахме други планове за хлебчето. Вече ми беше писнало от това бездействие и започнах да удрям със закуската на Пипии по корпуса на кораба (безуспешно) и после по проклетата ключалка (отново безуспешно). Междувременно нашият хитър и храбър гном докладва, че на палубата се вдига страшна врява. Оказа се, че тъкмо са изхвърлили трупа на боцмана – явно на нашите пленени приятели също им бе омръзнало да бездействат и бяха се опитали да нападнат екипажа.

Време беше да се махаме от този кораб… С обединени усилия двамата магьосници от групата най-сетне успяха да отворят вратата на клетката. Но ние всееее още не бяхме готови да си подадем носовете навън. Изпратихме гнома да ни намери оръжията и да ни ги достави, което той направи с помощта на няколко хитри магии. Сети се даже да метне вражеските оръжия в морето.
Разбира се, Мур предвидливо беше проучил къде държат затворени капитана и Грейджой, така че, въоръжени и надъхани, се насочихме право натам. Успяхме (почти) без премеждия да ги освободим и решихме да избягаме с една спасителна лодка.

Каквито сме си практични – не забравихме и провизиите. Пратихме Митра да опоска склада и тя се върна с някои скромни продоволствия за 3-дневното ни пътуване: 4 овнешки бута, 5 големи пити кашкавал, 10 големи самуна, 34 консерви русенско варено, 15 буркана кисели краставички, 8 суджука, 20 филета елена, 17 буркана лютеница, 1 кофа нутела, 2 бидона кисело зеле и козата Пепа… Нали знаете… за прясно млекце.

Започнхме да се прехвърляме заедно с провизиите на спасителната лодка. На Митра и хрумна да поогледа обстановката и веднага откри едно писмо на елфски, което се оказа, че е от Кай. Той ни пожелаваше приятен път и твърдеше, че въпреки всичко играем в един и същ отбор. Отново за малко да му повярвам, когато се появи самият той и така здраво изрита горкият Давеак, който ни пазеше докато натоварвахме лодката, че той излетя като откършено листо през борда. Кай ни хвърли и един вързоп, в който бяха книгите на Давеак и Грейджой. Наистина, този човек се оказа напълно непредвидим.

След 3 дни гребане и здраво похапване най-сетне видяхме земя. Озовахме се в залива на Пясъчния полумесец нейде из Пясъчната нация.

Имахме доста въпроси за уреждане, ето защо се насочихме към най-близкото градче. Естествено, не можех да пропусна да посетя тамошния храм на Фос. Местенцето беше прилично, но жрецът вътре беше малко странен. Какво да се прави, така е в провинцията. Изглежда главният жрец на храма, с който не успях да се срещна, беше още по странна птица. Беше се забъркал в някакви съмнителни религиозни дела, свързани с баланса на силите между главните божества. Исках да поизкопча повече информация, но Митра заяви, че и секунда повече не може да седи с тези грозни дрипи и се запътихме към едно от най-луксозните ателиета в градчето.

Продавачите се засуетиха около Мур и наизвадиха един куп копринени гномси костюми. И аз исках да си купя това-онова, когато случайно погледнах какво прави митра Митра… За моя огромна изненада, нашата ловка търговка с отработено движение натъпкваше под дрипите си костюм след костюм. Не можах да видя добре, но поне 10 висококачествени облекла изчезнаха от закачалките. С Мур се спогледахме и внезапно се сетихме, че имаме спешна работа в… ахъм…хотела и се изнизахме благополучно от магазинчето.

Следващата спирка беше гилдията на приключенците, където се натъкнахме на някакъв доста неприятен тип – Сам Отмъстителния, който твърдеше, че е главният приключенец в района. За щастие, успяхме да получим ценна информация за лицето Кай от него. Оказа се, че откакто съм напуснал пределите на империята се е случило доста. Никога не бих го очаквал, но в крайна сметка се е стигнало до истински въоръжен сблъсък с южните съседи. Имперската ни армия е нападнала и превзела Измир. И още повече – направила го е, явно, заради различни слухове за нововъзникнали еретични култове. Нямам търпение да науча повече по въпроса. Сам Отмъстителния не беше впечатлен от нашата храбра дружина, но джуджето явно успя да го спечели с нещо, защото все пак благоволи да ни зачисли няколко кончета.

Скоро заминаваме за столицата на Пясъчната Нация. Дано там нещата да започнат да се поизясняват.

Comments

yasvisu gggygggy

I'm sorry, but we no longer support this web browser. Please upgrade your browser or install Chrome or Firefox to enjoy the full functionality of this site.